Ш. Славей. 
Въ Китай, както знаешъ, императорътъ 
е китаецъ, и всички около него сжщо сж ки- 
тайци. Тази история се случи пръЪди много, 
МНОГО Години -- и тъкмо за това заслужва 
да я чуешъ, додЪто не е забравена. 
Дворецътъ на императора бЪте най-ве- 
ликолБпенъ въ цБлия свЪтъ: цЪлъ отъ ТънЪъкъ, 
скапъ фарфоръ, но толкова чупливъ, че бБше 
опасно да се допрешъ до него. Въ градината 
растЪха най-чудесни цвЪтя, и върху най-ху- 
бавитБ отъ тБхъ бъБха покачени сребърни 
звънчета, които звъняха за да обръщатъ вни- 
манието. на минувачитБ къмъ цвБтята. Да, въ 
градината на императора всичко бБ5ше изми- 
слено много хитро! Градината бъшще толкова 
голЪма, щото самъ градинарьтъ не знаеше 
кДЪБ се намира нейния край. Като вървишъ 
все къмъ едно мБсто, можелъ да стигнешъ 
до една много хубава гора съ високи дър- 
вета и дълбоки езера. Гората се спуща ше 
право къмъ морето, синьо и дълбоко: голбЪми 
кора 
вета 
си 67 
пБеш 
риба 
-- ка 
жит 
къмъ 
горат 
ваше 
тата, 
брави 
ноЩь 
барьт 
вате 
пате 
и сет 
. динат 
чуятъ 
най-х 
си, ра 
многс 
безъ 
горб 
пиша 
пЪвец 
кото