Full text: Prikazki

22 
на тухашния си животъ, щото за единъ день 
само да стена човЪхъ и послБ да се удостоя 
съ небесент животъ. 
-- По-добрБЪ не мисли затова, -- каза 
бабата. -- Ние тука живБЪемъ много по добръ, 
и сме по-щастливи, отколкого хората на 
земята. 
-- И тъй, азъ ще умра и ще стана на 
проста пъна? НЪма да чувамъ пЪБсеньта на 
ВЪЛлЛниТБ, нБма да виждамъ повече моитЪБ 
мили цвЪтсве и червеното слънчице? Мигаръ 
нищо не може да се направи, щото да се 
получи безсмъртна душа? 
-- Не, -- отговори бабата. -- Само ако 
те залюби аБкой Чч.вЪкъ толкова, щото да 
му станешъ по мила отъ баща и майка, ако 
всичката му любовь и всичкиТтБВ му мисли 
принадлежатъ само на тебе, и ако той ти 
даде ржка пръдъ свещеника, като ти обЪъщае 
вЪъчна вЪърность -- само тогава неговата душа 
би могла да пръмине въ твоето ТБло и ти 
ще сподБЪляшъ ЧчовВЪшкото блаженсгво. Той 
би ти далъ душа, но би запазилъ и своята. 
Ала това никога се не случва Това, което 
туко, въ морето се счита за много хубаво -- 
рибята опашка -- тамь, на земята, всички го 
намиратъ безобразно. Такъвъ чуденъ вкусъ 
иматъ ТБ: за да се «читашъ за хубаьецъ, без- 
друго трБба да притежавашъ двЪ недодБЪлани 
подпорки, които ТБ наричатъ крака! 
6 
С 
С 
А 
я 
С, 
Г 
с 
1)
	        
Waiting...

Note to user

Dear user,

In response to current developments in the web technology used by the Goobi viewer, the software no longer supports your browser.

Please use one of the following browsers to display this page correctly.

Thank you.