18 
И пе напръдъ царицата бЪ5ше тиха и за- 
мислена, ала отъ тоя день Тя стана още по- 
мълчалива. СестритБ й я питаха, какво е ви- 
дБла пъреи пжть, когато излЪъзла надъ мор- 
ската повърхнина, но тя нищо имъ не раз- 
казвате. 
Не единъ пжть слБдъ това тя идЪъше ту 
утромъ, ту вечерно врбъме на това мБсто, 
дЪто остави княза. Тя гледаше, какъ узрБ- 
ватъ плодоветБ въ градината и какъ ги бе- 
ратъ. Тя гледаше, какъ бъЪлиятъ снБгъ се 
топЪше по планинскит 5 върхове, но княза тя 
не виждаше -- и всБЪкой пжть, като се вър- 
нЪше дома си, ставаше по-тжжовна. Тя имаше 
само една УутЪха -- да седи въ своята гра- 
динка и да пригръща съ ржцбБ хубавата мра- 
морна статуя, прилична на княза. ЦвъЪтята 
си тя прБстана да наглежда: тБ се разрастоха, 
сЪкашъ въ пустинно мъЪсто, по всичкитБ пж- 
течки и дотолкова се бБха пръплЪъли изъ дър- 
ветата съ стъблата и листата си, щото въ 
градината бЕше досущъ потъмнБло. 
Най-послБ тя не можа да се сдържи и 
разказа всичко на една отъ сестритБ си; тозъ- 
часъ за това узнаха и всичкитБ други сестри, 
но впрочемъ само тБ и още двЪ-три други 
Сирени, които сжщо не разказаха това Нни- 
кому, ОсвЪнъ на най-близкитБ си другарки. 
Една отъ тЕхъ познаващше княза: гя сжщшо