и“ 
на баща 
гЯ плувна 
урави, че 
ко се гур- 
вВЪълнИитТЪ, 
който не 
водната 
бБха из- 
се затво- 
не бБше 
му налъ 
и носЯятт, 
отъ ко- 
а. Слън- 
Ои блЪ- 
оживиха 
ще оста- 
;Ъ висо- 
гажнитъЪБ 
зъ при- 
та гра- 
"хваната 
земя съ 
гтТБ. на 
върху 
1гбрбга, 
ъ ТЕХЪ 
черква. 
нито монастиръ. Въ градинитБ му растъбха ли- 
монови и портокалови дървета, а край вра- 
тиТтБ имаше високи палми. Морего образуваше 
на това мЪсто малъкъ завой, тихъ, но доста 
дълбокъ. Тамъ 4менно, право къмъ скалата, 
на която лежеше бБлъ, натрупанъ отъ во- 
дата пБсъкъ, Сирената стигна съ младия князъ. 
Тя го сложи на пБсъка, като се погрижи, щото 
главата му да лежи по горБ отъ тБълото и 
да се грЪе отъ топлитТтЪБ слънчеви лжачЧи. 
Въ това връме отъ едно голБбБмо бБло 
здание задрънкаха камбани, и въ гр” дината 
влЪзоха много млади момичета. Тогава Си- 
рената плувна назадъ, скри се задъ нЪколко 
високи камъни, що стърчаха надъ водата, и 
покря гърдитБ и коситБ си съ морска пбна, 
за да не може никой да види лицето и. Отъ 
тамъ тя слЪдЪше що става съ княза. 
Скоро на това мБсто дойде младо мо- 
миче, Най-н-.пръЪдъ то, както изглеждаше, се 
уплаши много, ала това се продължи единъ 
мигъ. То повика хора, и царицата видБ, че 
князътъ се събуди и на всички мило се усмих 
ваше. Само на Сирената той не се усмихна; 
зеръ, той не знаеше, че тя. му "спаси живота. 
Ней стана много криво, и когато заведоха 
княза въ голБЪмото здание, тя тажно се гурна 
въ дълбочлната и се върна въ палата на своя 
ата.