15 
при ТЪхъ 
гети се из- 
дна светло 
и бързо 
0 тя пакъ 
е всичкитЪ 
ри нея въ 
ждала та- 
слънца се 
"нени риби 
"ичко това 
жна вода. 
а свЪтло, 
гла, нели 
младиятъ 
всЪкиму 
чуднага 
га морска 
отъ ко- 
цеб5тнитТБ 
повече не 
гърмежи 
та се чу- 
сирената 
„ЛНИТБ и 
каютата. 
кораба; 
издигатъ 
облани 
плъзнаха по небето, а надалече започна да 
избухва мълния. Ид Бше страшна буря, н матро- 
ситЪ бързаха да прибератъ платната. Силно се 
люл Беше корабътъ въ разбунтуваното мере; 
ВЪлниТБ се грамадЪха, като голБми черни пла- 
нини, и сбкашъ искаха да го гътнатъ, но той, 
като лебедъ, плаваше между високитЪ вълни 
и изново възлизаше на тБхния гребенъ. На 
Сирената такова плаване й се струваше много 
приятна разходка; но хората отъ кораба бБха 
на друго мнЪъние Корабътъ скрипт Бше и тре- 
щБше; дебелитБЪ дъски се огъваха подъ на- 
пъна на вълнитБ; главната мачта се пръчупи 
като тръстика, и тогава корабътъ легна на 
хълбокъ и започна бързо да се пълни съ вода. 
Сега чакъ Сирената разбра, че хората сж въ 
опастность; ТЯ сама тръбаше да се пази 
отъ дъскитБ и дърветата що плаваха изъ во- 
дата. Отъ врбъме на връме наставаше такава 
тъмнина, щото нищо не се виждаше; когато 
пъкъ избухваше мълнията, ставаше толкова 
видЪБло, щото тя можеше да вижда Ясно всичко, 
което ставаше на кораба. Обаче тя търсбъше 
съ очи само княза, и когато корабътъ се раз- 
тури, Тя ВидБ, че момъкътъ се спуща въ 
водата. 
Най напръдъ Сирената се даже зарадва 
за това, защото князътъ се спуща при нея 
въ дъното. Но тя скоро си припомни, че хо- 
рага не могать ла живЪятъ въ водата, и че