“1 
1 
Н 
А 
хора. А на тия хора, то се знае, и на умъ не 
идваше, че подъ тБхъ, на морското дъно, 
има прълбЪстна малка Сирена, която простира 
къмЪ лЪБхъЪ своитБ бъли рмчички. 
Най-послъБ, най-старата царица напълни 
петнайсеть години и получи позволение да 
излЪзе надъ морската повърхнина. 
Когато тя се върна назадъ, нБмаха край 
нейнитБ разкази. Но най-хубавото, споредъ 
нея, било -- да лежиигъ Тихо връме при 
Лунна свЪтлина върху пБсъка на плитко мБсто 
и да гледашъ крайбръжния голБмъ градъ, 
КаДБто сияятъ безчислени СвБщи, прилични 
на звЪздитБ, да слушашщъ музика и шумъ 
ОТЪ кола и хора, да се радвашъ на много- 
численитБ камбанарии и Кули и да се у.луш- 
вашъ въ камбаниния звънъ. 
Именно затова, защото това бъше не- 
достжпно за нея, най-малката сестра се стр.- 
мБше повече отъ всичкитБ да види всичко съ 
СВОИТЕ очи. О, съ каква жадность слушаше 
тя разказитБ на сестра си! И когато късно 
вечерь младата Сирена седбше при отворения 
проз“рецъ и гледаше нагорБ пръЪзъ тъмно- 
синята вода, тя си пръдставяше единъ го- 
лБмъЪ градъ съ всичкия му тумъи движение. 
и ней се счуваше, че звуци отъ черковни кам- 
бани се носятъ до нея на самато дъно. 
На слбднята година и втората сестра 
получи позволение да остави морското дъно 
и. 
по 
сл 
зр 
ЦЪ 
кат 
не 
лет 
по 
кр» 
КЪл 
сл 
мо 
сес 
зат 
коя 
Хъл 
Ней 
лат 
ша! 
Тол 
се 
лот 
СЪГ. 
гол 
поИ 
нах. 
мал 
Тов.