) ху 
Съ 
бе 
ъ 
:е- 
ча 
УМ. НовитЪ дрехи на иара. 
ПрБди много години живЪеше един ь царь, 
който толкова обичаше да се облича въ нови 
дрехи, щото харчеше за това всичкит 5 си 
пари. Той не се грижеше за СвоиТтБ близки, 
даже рЪБлко посбщаваше театра и обичаше 
само да се разхожда изъ града, за да по- 
казва новит Е си дрехи. За всбкой часъ пръзъ 
деня той имаше особно облЪкло, и както за 
другитБ господари казваха „ТБ са въ съвЪта“, 
ТЪЙ и за него казваха „царьтъ сега е въ 
стаята си за гиздене.“ 
Въ царската столица кипбше шуменъ, 
веселъ животъ; всбки день тамъ идваха много 
чужденци. Веднъжъ между другитБ пришелци 
се явиха двама лъжци; ТБ казваха, че са 
тъкачи и сг хвалЪха, че умбЪятъ да тъкатъ 
такива прЪкрасни платове, каквито нИикадВ 
нЪма да намбЪришеъ, и че дрехитБ, ошити отъ 
ТЪзи платове, см не само необикновено ху- 
бави по цвЪтъ и украшения, но още се от. 
личаватъ и съ чудно свойство: тБ сж неви-